Объркана газела бяла
на пътя нейде се е спряла
и гледаше уплашено
със сърце наплашено!
Нямаше го там полето
и силно биеше сърцето
от страх от разни чужди хора!
Изпитваше тъга,умора
във очите и се давеше,
но тя не можеше,не знаеше
как във полето да ес върне,
тревата майка да прегърне!
И профучаваха коли,
и дъх бензинов я мори,
и чудеше се накъде
да продължи,и  да се спре
там някъде в безкрайността.
Водеше я любовта!

https://www.youtube.com/watch?v=lsrvX9rAjP8


от майката- посветено  на Полина