КАКВО ПРЕЖИВЯ ПОЛИНА И МАЙКА И -сега чакат "естествената" си смърт.



Това били сте Вие,
на анонимни ми се правите
и вази си не мене
тука, драги, мамите.
Решихте Вий така,
по лесно е, нали?
Злобата в сърцата Ви
ще Ви изпепели.
Не съм такава аз
каквато ме изкарвате,
стараете се, мъчете се
чрез мен да се докарвате.
Но докажете днес
че прави сте, нима?!
Секира праща вест,
секира не тесла.
Стигнахте далече,
сринахте Полина
и нека Господ каже-
Възмездие ще има,
макар че туй не връща
мойта дъщеря,
такваз каквато взехте я
от мене тогава!
Това сте Вие знам,
един Ви е учител,
грехът се пада Вам,
на Дявол изкусител!



ЗАБРАВЕНА , ОТХВЪРЛЕНА ОТ ВСИЧКИ, ДОРИ ОТ

РОДНИНИТЕ  СИ И  ФЕНОВЕТЕ СИ. САМО МАЙКА И

И ОСТАНА, НО ТЯ И БИЛА ВРАГ НОМЕР ЕДНО,

ЗАЩО ЛИ?!

ОТНЕХА И И НАЙ МИЛОТО?!

СЕГА КАКТО КАЗВА ТЯ

ЧАКАТ ДА СЕ САМОУБИЕ,

КОИ И ЗАЩО, ПОЗНАЙТЕ!

А, НАРОД ЛИ СМЕ, ПО ГОЛЯМАТА ЧАСТ?!

А ВИЕ...ЗНАЕТЕ КОИ СТЕ....КАК СПИТЕ?!

КАТО В СИВ ПЕЙЗАЖ

Повтаряй! Отказвам се от парите ! Отказвам се от пеенето! Отказвам  се от майка си! Отказвам се от апартамента  си! Отказвам се от приятелите си! Отказвам се от дрехите си! Отказвам се….
Тя нищо не виждаше, само виждаше женски пребрадени лица. Виждаха им се само очите,
а  доколкото си спомняше беше в цивилизована европейска страна.Не  издържа и започна да крещи с все сила, да вика майка си,която никога не послуша дори заради самата себе си. Последваха шамари, удари в главата, блъскане….Усети се ,когато я заляха с вода,то вода ли бе и тя не разбра. Беше жива, жива все още,но защо ли? Какви са тези хора се питаше, а тези сгради? Та нали това беше европейска държава! Беше като сън-страшен сън! Опита се да поиска телефон, но не и дадоха. Само ако слушала ще и разрешат да говори с един човек от България, който тя си избере и то за малко. Успя все пак да говори със сестра си,но защо ли? Не можеше нищо да и каже, не знаеше дори къде се намира. Трябва да е във Франция, но тези хора въпреки че говорят на френски са араби. Все пак ги разпозна.  А може би турци ако беше това Германия,защото тя не помни да се е качвала на самолет в посока юг. Сестра и не знаеше какво да и каже само пелтечеше и се опитваше да я окуражава, но безуспешно.Тоня знаеше,че тя си е виновна,тя винаги е правила всичко на инат на тези, които я обичаха  и се оставяше в ръцете на враговете си, а тя имаше много такива. Дали заради красотата си ?  Тя се поддаде.  И то на кои. Наивна? Глупава? Или просто
страхлива,болна и…бедна. Защото пак ако не бе нуждата от проклетите пари едва ли би позволила това си обкръжение в България,от което се опита да избяга в тези най ислямски държави от Европа –Франция и Германия. Да повярва на българите-колеги, приятели, които и направиха тази „ услуга” да я прогонят де факто от България. Но тя знаеше, че ще се върне, въпросът беше в какъв вид. Разфасован? Така се върна другата, която беше с нея. Но не, сега с нея няма това да се случи. Вярваше в звездата си, в Луната, която  я покровителстваше. Нали е зодия Рак. Но знаеше, че най голямата и врагиня в България  е също зодия Рак. Не забрави,че се бе забъркала и там в семейни истории, макар че знаеше,че онази е много по голям боклук от нея. Изведнъж се изплаши, нарече себе си боклук. Пак са и давали нещо, но какво да прави. Трябваше да умре или да яде и пие каквото и дават. Скочи от леглото, когато видя озъбен и ококорен млад мъж да наднича през открехнатата врата.

-Кой си? Какво искаш?

Изплашена и за кой ли път с тези стресове и сривове пак трябваше да се бори. Но този мъж беше различен. Някак си жълтееше. Не беше негър. Не беше и арабин нито турчин,а един такъв...малък-дребен. Приличаше на жълта кукла, но без коса. Остана само и техните езици да знае си помисли за миг и изтръпна, но наостри слух.Той говореше на езика на жълтата раса,но се спря за миг и преобърна речта си на английски. Много лош английски, по лош от нейният.

-Добре.Разбрах, но как да ти вярвам-каза тя и се опита да се изправи права. Свят и се виеше. Някакви огньове и пламъци пред очите и ту се появяваха,ту изчезваха. Тръгна към вратата. Младият мъж я прихвана и хвърли върху нея някакъв плащ, в който тя приличаше на онези пребрадените, дето се правеха на добрите феи, а я контролираха ден и нощ. Но този път ги нямаше. Тръгна след младия мъж по тъмен коридор, после стълби надолу, надолу, после тераси една до друга и се озова навън. Зад нея остана една голяма, висока сграда в гора. Къде била!

-Божичко! -извика така силно,че мъжът и запуши устата  с дланта си.  Вкара я в една кола, която беше спряна буквално до изхода на сградата. Потеглиха. Той не и отговаряше на въпросите.

Боже, пак ли? Питаше себе си и трепереше от страх. Усети се чак, когато започна да изкачва стълбичките на самолета. Не знаеше закъде ще пътува, както и не знаеше как е стигнала дотук от България. Помнеше само,че в България приятели я заведоха на подобно летище  и до там. Лъжеше сестра си и родителите си, че всичко е наред. Или просто е била не на себе си.Тогава. Ами сега? Потърси около себе си този млад мъж,но него го нямаше. До нея седеше едно момче,много по младо от нея и и се усмихваше. Говореше на български. Очите и бяха потънали в сълзи. Няколко пътници от другите седалки в самолета и бяха познати, но не от нейния  град в България,а от българската телевизия. От екрана. Там беше виждала тези лица. Изплаши се. Пак. Започна да трепери и заплака. Поиска огледало. Устата и беше разкривена.Беше и подстригана,изобщо беше в ужасен вид. Нямаше нищо в себе си,само една малка пътна чанта,много малка. Не беше и нейната.  Не я чу никой или просто си въобразяваше, че говори, защото нямаше сили дори да се извърне назад  и да види кой беше изпращача, навярно и спасителят и. После. После всичко стана като в приказките. Многото път и се стори малко. Още по малко и се стори пътят от летището до автогарата в столицата, тази същата, която тя напусна по искането на някои и сега се чуди как все още е жива. Не знаеше как ще погледне в очите малкото хора, които я обичаха. Когато пристигна в къщи майка и изпищя. Не спираше да плаче. Безпокоили са я пак от полицията да подписва документи някакви, на френски, без превод и без  право на отказ. Много и се бе насъбрало и вече имаше дъщеря си за мъртва.

Едно врабче беше кацнало на прозореца и чукаше с  човчица по стъклото. Тоня подскочи в съня си. До нея седеше майка и .Очите и бяха подпухнали с дълбоки сенки и с разрошени коси такива каквито само тя имаше. Каквото и да ставаше с майка и косите и никой не можеше да има, но ясно е,че и сърцето и…… Колко преживяваше това голямо майчино сърце, а и какво ли още го чакаше. Тоня знаеше,че вече тя не беше тя и не отговаряше за последствията. Като че ли друг човек се бе вселил в нея и я управляваше. Не можеше да се смее, да плаче дори. Гледаше безчувствено.Един празен за нищо не говорещ поглед. Горката ми майчица! Дори не си го помисли. Това всичко около нея беше един пейзаж, но в един цвят-сив. 


разказ на А.Х.Т. jupel - sekirata
23.02.2016
Плевен

21:58 - моля ви, обуздайте,тази жена...

Автор: marana69 Категория: Видео
Прочетен: 1 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21:58



Възмутена съм, Грозно е..Сигнализираме..редовно.за тази НАГЛОСТ..

..Роса,редовно, клевети, обижда, и плюе...по който и .падне..
както онлайн, така, и офлайн
Срамота, дрта жена..имала образование, и..вила..и 79 потетични.сборни..Лирики....
и татко..адвокатин....

НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ,ТОВА Е ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИЯ - ПИШМАН ПИСАТЕЛКАТА
ЗДРАВКА ЕВТИМОВА...

/ Роса..Ку..


и това изтрихте

колко дава да я търпите тук и мачкате другите?