Във полето раснало кокиче,
стройно, бяло, хубаво момиче.
Най обичало да пее,
да се радва, да се смее!
Минали година, две,
яко взела се в ръце,
песни хубави изпяла
и от тях добро видяла.
Но минало още време,
тя поела тежко бреме
в фирма влязла със охота
и поела кръст Голгота.
Дразнела със красотата
на косата, на краката,
на зелените очи...
Трябвало е да мълчи, търпи...
Ангелският и гласец
им послужи за свинец.