Постинг
20.11.2012 00:45 -
РУСИЯТ МЪЖ С БЯЛА ЯКИЧКА И ЧЕР ПУЛОВЕР Е БОЙКО БОЖИЛОВ-УБИЕЦ НА ЧОВЕШКОТО В ЧУЖДИ,КРАСИВИ МОМИЧЕТА.
Русият мъж с бяла якичка и чер пуловер е Бойко Божилов-предал любовта на Полина ЗА ...НАЙ ВЕЧЕ ЗА ПАРИ!
В началото на клипа,когато Полина кара мерцедеса
срещу група млади мъже,Бойко Божилов е там в чер пуловер с бяла якичка-рус мъж със змийски сини, вампирски очи,от които Полина винаги се оплакваше,че я боли главата,когато я гледа право в очите и и заповядва....Но го обичаше,беше обсебена...а после дъщеря му Вивиан от една немкиня-спонсорка на бизнеса му довърши Полина заедно с баба си-шопкинята от Симеоново по доста сигурен престъпен начин,плюс клетвите им! Цитирам-Да пукне дъщеря ти,да умре...и тук у дома идва да живее,да стане на..." По това време майката на Вивиан немкинята Хайке-Чайка си вееше байряка с немците в Германия и пращаше пари на Бобчо уж заради дъщеря им,която е мома за женене.
Ще намеря още много по и по точни снимки!!!!
ВБ 22.09.2012
Защо тук нищо не се пише за истинският виновник Бойко Божилов , с който Полина живя в Драгалевци на семейни начала и се грижеше за нея до такава степен,че я водеше по приятелки психиатри да я лекували,всъщност упойвали,че да я изгони Пайнер ? Имал си други мацки и не му се искало повече да плаща на Полина издръжката и клиповете и. Защо не се пише за него,защото той има пари и плаща, а тя не? И както навсякъде особено в чалгата всичко става с пари, с много пари!
А майката правела реклама на дъщеря си и какво лошо в това? Поетеса е ,колкото и да не ви се иска да е така този разказ го е написала за Глория и Фильо, а и клипчета за Глорчето.
http://www.youtube.com/watch?v=FngwJ-FyMB0
http://www.youtube.com/watch?v=JUc0RX8sBkk
ВБ 23.09.2012 at 0:07
Майката на Полина наистина пише стихове и разкази и то много добре. Какво лошо в това,че рекламирала дъщеря си? Нормално е . Непременно ли трябва да бие тъпана-Аз съм майката на Полина?
Ако се крие защо се крие, ако не се крие защо не
Серго 23.09.2012 at 0:10
Клипчетата на майка и ,целнала ги е-
http://www.youtube.com/watch?v=JUc0RX8sBkk
http://www.youtube.com/watch?v=FngwJ-FyMB0
Следващ постинг
Предишен постинг
Повтаряй!
Отказвам се от парите !
Отказвам се от пеенето!
Отказвам се от майка си!
Отказвам се от апартамента си!
Отказвам се от приятелите си!
Отказвам се от дрехите си!
Отказвам се….
Тя нищо не виждаше,само виждаше женски пребрадени лица. Виждаха им се само очите,
а доколкото си спомняше беше в цивилизована европейска страна.Не издържа и започна да крещи с все сила, да вика майка си,която никога не послуша дори заради самата себе си. Последваха шамари, удари в главата, блъскане….Усети се ,когато я заляха с вода,то вода ли бе и тя не разбра. Беше жива, жива все още ,но защо ли? Какви са тези хора се питаше, а тези сгради? Та нали това беше европейска държава! Беше като сън-страшен сън! Опита се да поиска телефон, но не и дадоха. Само ако слушкала ще и разрешат да говори с един човек от България, който тя си избере и то за малко. Успя все пак да говори със сестра си,но защо ли? Не можеше нищо да и каже, не знаеше дори къде се намира. Трябва да е във Франция, но тези хора въпреки че говорят на френски са араби. Все пак ги разпозна. А може би турци ако беше това Германия,защото тя не помни да се е качвала на самолет в посока юг. Сестра и не знаеше какво да и каже само пелтечеше и се опитваше да я окуражава, но безуспешно.Тоня знаеше,че тя си е виновна,тя винаги е правила всичко на инат на тези, които я обичаха и се оставяше в ръцете на враговете си, а тя имаше много такива. Дали заради красотата си,образованието си,но не и заради другото ,което не и достигаше тя стигна дотук. Да се поддаде. И то на кои. Наивна? Глупава? Или просто страхлива,болна и…бедна. Защото пак ако не бе нуждата от проклетите пари едва ли би позволила това си обкръжение в България,от което се опита да избяга в тези най ислямски държави от Европа –Франция и Германия. Да повярва на българите-колеги, приятели, които и направиха тази „ услуга” да я прогонят де факто от България. Но тя знаеше че ще се върне,въпросът бе в какъв вид. Разфасован? Така се върна другата, която беше с нея. Но не, сега с нея няма това да се случи. Вярваше в звездата си, в Луната, която я покровителстваше. Нали е зодия Рак. Но не забрави,че най голямата и врагиня в България е също зодия Рак.Не забрави ,че се бе забъркала и там в семейни истории,макар че знаеше,че онази е много по голям боклук от нея. Изведнъж се изплаши,нарече себе си боклук един вид и разбра,че пак са и давали нещо,но какво да прави. Трябваше да умре или да яде и пие каквото и дават. Скочи от леглото,когато видя озъбен и ококорен млад мъж да наднича през открехнатата врата.
-Кой си? Какво искаш?
Изплашена и за кой ли път с тези стресове и сривове пак трябваше да се бори. Но този мъж беше различен. Някак си жълтееше. Не бе негър.Не бе арабин нито турчин ,а много малък-дребен.Приличаше на жълта кукла, но без коса. Остана само и техните езици да знае си помисли за миг и изтръпна, но наостри слух.Той говореше на езика на жълтата раса,но се спря за миг и преобърна речта си на английски. Много лош английски ,по лош от нейният.
-Добре.Разбрах, но как да ти вярвам-каза тя и се опита да се изправи права. Свят и се виеше.Някакви огньове и пламъци пред очите и ту се появяваха,ту изчезваха. Тръгна към вратата. Младият мъж я прихвана и хвърли върху нея някакъв плащ, в който тя приличаше на онези пребрадените, дето се правиха на добрите феи, а я контролираха ден и нощ. Но този път ги нямаше. Тръгна с младия мъж по тъмен коридор ,после стълби надолу,надолу,после тераси една до друга, през друга и се озоваха навън. Зад нея остана една голяма, висока сграда в гора. Къде била!
-Божичко! -извика така силно,че мъжът и запуши устата с дланта си. Вкара я в една кола, която беше спряна буквално до изхода на сградата. Потеглиха. Той не и отговаряше на въпросите.
Боже, пак ли? Питаше себе си и трепереше от страх. Усети се чак, когато започна да изкачва стълбичките на самолета.Не знаеше закъде ще пътува,както и не знаеше как е стигнала дотук от България. Помнеше само,че в България приятели я заведоха на подобно летище и до там. Лъжеше сестра си и родителите си , че всичко е наред. Или просто е била не на себе си-тогава.Ами сега? Потърси около себе си този млад мъж,но него го нямаше. До нея седеше едно момче,много по младо от нея и и се усмихваше. Говореше на български. Но очите и бяха потъмнели, замъглено виждане. Няколко пътници от другите седалки в самолета и бяха познати,но не от нейния град в България,а от телевизията. Т ам беше виждала тези лица. Изплаши се. Пак. Започна да трепери и заплака. Поиска огледало. Устата и беше разкривена.Беше и подстригана,изобщо беше в ужасен вид. Нямаше нищо в себе си,само една малка пътна чанта,ама много малка.Не бе и нейна. Не я чу никой или просто си въобразяваше,че говори,защото нямаше сили дори да се извърне назад и да види кой беше изпращача,навярно и спасителят и. После. После всичко стана като в приказките. Многото път и се стори малко. Още по малко и се стори пътят от летището до автогарата в столицата, тази същата ,която тя напусна по искането на някои и сега се чуди как все още е жива. Не знаеше как ще погледне в очите малкото хора,които я обичаха. Когато пристигна в къщи майка и изпищя и с часове плачеше.Предният ден са я безпокоили пак от полицията да подписва документи някакви, на френски, без превод и без право на отказ. Много и се бе насъбрало и вече имаше дъщеря си за мъртва.
Едно врабче беше кацнало на прозореца и чукаше с човчица по стъклото. Тоня подскочи в съня си. До нея седеше майка и .Очите и бяха подпухнали с дълбоки сенки и с разрошени коси такива каквито само тя имаше. Каквото и да ставаше с нея косите и никой не можеше да има и да ги загуби,но ясно е ,че и сърцето и…… Колко преживяваше това голямо майчино сърце, а и какво ли още го чакаше. Тоня знаеше,че вече тя не беше тя и не отговаряше за последствията. Като че ли друг човек се бе вселил в нея и я управляваше. Не можеше да се смее, да плаче дори. Гледаше безчувствено.Един празен за нищо не говорещ поглед. Горката ми майчица! Дори не си го помисли. Това всичко около нея беше един пейзаж, но в един цвят-сив.
http://img-01.359bulgaria:8181/4150/308_big.jpg
разказ на А.Х.Т. jupel - sekirata
23.02.2016
Плевен
цитирайОтказвам се от парите !
Отказвам се от пеенето!
Отказвам се от майка си!
Отказвам се от апартамента си!
Отказвам се от приятелите си!
Отказвам се от дрехите си!
Отказвам се….
Тя нищо не виждаше,само виждаше женски пребрадени лица. Виждаха им се само очите,
а доколкото си спомняше беше в цивилизована европейска страна.Не издържа и започна да крещи с все сила, да вика майка си,която никога не послуша дори заради самата себе си. Последваха шамари, удари в главата, блъскане….Усети се ,когато я заляха с вода,то вода ли бе и тя не разбра. Беше жива, жива все още ,но защо ли? Какви са тези хора се питаше, а тези сгради? Та нали това беше европейска държава! Беше като сън-страшен сън! Опита се да поиска телефон, но не и дадоха. Само ако слушкала ще и разрешат да говори с един човек от България, който тя си избере и то за малко. Успя все пак да говори със сестра си,но защо ли? Не можеше нищо да и каже, не знаеше дори къде се намира. Трябва да е във Франция, но тези хора въпреки че говорят на френски са араби. Все пак ги разпозна. А може би турци ако беше това Германия,защото тя не помни да се е качвала на самолет в посока юг. Сестра и не знаеше какво да и каже само пелтечеше и се опитваше да я окуражава, но безуспешно.Тоня знаеше,че тя си е виновна,тя винаги е правила всичко на инат на тези, които я обичаха и се оставяше в ръцете на враговете си, а тя имаше много такива. Дали заради красотата си,образованието си,но не и заради другото ,което не и достигаше тя стигна дотук. Да се поддаде. И то на кои. Наивна? Глупава? Или просто страхлива,болна и…бедна. Защото пак ако не бе нуждата от проклетите пари едва ли би позволила това си обкръжение в България,от което се опита да избяга в тези най ислямски държави от Европа –Франция и Германия. Да повярва на българите-колеги, приятели, които и направиха тази „ услуга” да я прогонят де факто от България. Но тя знаеше че ще се върне,въпросът бе в какъв вид. Разфасован? Така се върна другата, която беше с нея. Но не, сега с нея няма това да се случи. Вярваше в звездата си, в Луната, която я покровителстваше. Нали е зодия Рак. Но не забрави,че най голямата и врагиня в България е също зодия Рак.Не забрави ,че се бе забъркала и там в семейни истории,макар че знаеше,че онази е много по голям боклук от нея. Изведнъж се изплаши,нарече себе си боклук един вид и разбра,че пак са и давали нещо,но какво да прави. Трябваше да умре или да яде и пие каквото и дават. Скочи от леглото,когато видя озъбен и ококорен млад мъж да наднича през открехнатата врата.
-Кой си? Какво искаш?
Изплашена и за кой ли път с тези стресове и сривове пак трябваше да се бори. Но този мъж беше различен. Някак си жълтееше. Не бе негър.Не бе арабин нито турчин ,а много малък-дребен.Приличаше на жълта кукла, но без коса. Остана само и техните езици да знае си помисли за миг и изтръпна, но наостри слух.Той говореше на езика на жълтата раса,но се спря за миг и преобърна речта си на английски. Много лош английски ,по лош от нейният.
-Добре.Разбрах, но как да ти вярвам-каза тя и се опита да се изправи права. Свят и се виеше.Някакви огньове и пламъци пред очите и ту се появяваха,ту изчезваха. Тръгна към вратата. Младият мъж я прихвана и хвърли върху нея някакъв плащ, в който тя приличаше на онези пребрадените, дето се правиха на добрите феи, а я контролираха ден и нощ. Но този път ги нямаше. Тръгна с младия мъж по тъмен коридор ,после стълби надолу,надолу,после тераси една до друга, през друга и се озоваха навън. Зад нея остана една голяма, висока сграда в гора. Къде била!
-Божичко! -извика така силно,че мъжът и запуши устата с дланта си. Вкара я в една кола, която беше спряна буквално до изхода на сградата. Потеглиха. Той не и отговаряше на въпросите.
Боже, пак ли? Питаше себе си и трепереше от страх. Усети се чак, когато започна да изкачва стълбичките на самолета.Не знаеше закъде ще пътува,както и не знаеше как е стигнала дотук от България. Помнеше само,че в България приятели я заведоха на подобно летище и до там. Лъжеше сестра си и родителите си , че всичко е наред. Или просто е била не на себе си-тогава.Ами сега? Потърси около себе си този млад мъж,но него го нямаше. До нея седеше едно момче,много по младо от нея и и се усмихваше. Говореше на български. Но очите и бяха потъмнели, замъглено виждане. Няколко пътници от другите седалки в самолета и бяха познати,но не от нейния град в България,а от телевизията. Т ам беше виждала тези лица. Изплаши се. Пак. Започна да трепери и заплака. Поиска огледало. Устата и беше разкривена.Беше и подстригана,изобщо беше в ужасен вид. Нямаше нищо в себе си,само една малка пътна чанта,ама много малка.Не бе и нейна. Не я чу никой или просто си въобразяваше,че говори,защото нямаше сили дори да се извърне назад и да види кой беше изпращача,навярно и спасителят и. После. После всичко стана като в приказките. Многото път и се стори малко. Още по малко и се стори пътят от летището до автогарата в столицата, тази същата ,която тя напусна по искането на някои и сега се чуди как все още е жива. Не знаеше как ще погледне в очите малкото хора,които я обичаха. Когато пристигна в къщи майка и изпищя и с часове плачеше.Предният ден са я безпокоили пак от полицията да подписва документи някакви, на френски, без превод и без право на отказ. Много и се бе насъбрало и вече имаше дъщеря си за мъртва.
Едно врабче беше кацнало на прозореца и чукаше с човчица по стъклото. Тоня подскочи в съня си. До нея седеше майка и .Очите и бяха подпухнали с дълбоки сенки и с разрошени коси такива каквито само тя имаше. Каквото и да ставаше с нея косите и никой не можеше да има и да ги загуби,но ясно е ,че и сърцето и…… Колко преживяваше това голямо майчино сърце, а и какво ли още го чакаше. Тоня знаеше,че вече тя не беше тя и не отговаряше за последствията. Като че ли друг човек се бе вселил в нея и я управляваше. Не можеше да се смее, да плаче дори. Гледаше безчувствено.Един празен за нищо не говорещ поглед. Горката ми майчица! Дори не си го помисли. Това всичко около нея беше един пейзаж, но в един цвят-сив.
http://img-01.359bulgaria:8181/4150/308_big.jpg
разказ на А.Х.Т. jupel - sekirata
23.02.2016
Плевен
Търсене
За този блог
Гласове: 3152
