Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2018 17:05 - Тричко
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7457 Коментари: 5 Гласове:
14

Последна промяна: 17.12.2018 16:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   


    Изминаха вече две години и пак се озовах на същото място, в същото барче, на същата маса, като навън подухваше същият безмилостен пловдивски студен вятър, вероятно дошъл от сибирските полета, преди да дойде в българските земи,  дори и посетителите ,,при Виктор", бяхме горе долу същите кръчмарски познайници. Но имаше и една адинствена разлика, която бе голяма, не мога да кажа колко голяма, но имах чувството, че е колкото цялата вселена - Тричко го нямаше и нямаше как да дойде.

    Поне в този живот. В следващият-убеден съм в това, пак ще седнем на някоя от масите ,,При Виктор", ще ударим по-едно ракийче, като знак за почит за чудесата на света и разтревожените мисли и прелести на живота ни.
 
    Тричко имаше неподражаем талант да общува с хората да се събира с тях и да ги кара да се чувстват добре.  Преди две години пак ни бе събрал. Пиехме, говорихме, забавлявахме се и бяхме толкова много хора, че спокойнио можехме да започнем новата революция. Истински щастливци сме хората с такива невероятни спомени. Слава богу, че имахме такива спомени, които често ни караха да се замисляме за положителното на тях. Защото спомените никой не можеше да ни ги открадне/вземе никога.

    Когато бе сред нас Тричко, можех да пиша много за неговият живот, понеже, ако някога човек е бил въплащение на живота, това бе той. Сега когато си замина и тръгна по стръмните пътеки на звездите, много пъти ми се искаше да напиша два/три реда за него, но все не успявах. Не мога, а и до днес ми е трудно да говоря и пиша в минало време. Вероятно не бях събрал сили да напиша този кратък текст за Тричко и неговото усещане за широтата на възгледите му и не бях разбрал за историята му на неговите прлюбодейни девици и вдовици. Той си имаше номер с жените. Малко грубичък, но минаваше. Приближава се до някоя, заглежда се втренчено със  съдбовно изражение и накрая и казва:
  
   - Може ли да Ви кажа нещо?

Впечатлени от този пламтящ поглед, от напрегнатото лице и сериозния тон, жените неизменно се съгласяваха. Тогава Тричко споделяше с нежелание, сякаш съобщаваше нещо, което е фатално неизбежно:

— Два часа ще ви паса ливадата, преди да забия в нея якия си кол.

Казваше го, все едно бе избран от някакви загадъчни сили за опасна и съдбовна мисия. Продължаваше да гледа жената, без да мига, без да навежда очи, като истински маниак в любовтта на дълга в очакване на разпореждания. Чукаше много. Държеше си на думата и наистина се отдаваше до припадък на лудории с език. Е, не точно два часа по часовник, както обещаваше, но поне докато партньорката започнеше да го умолява да сменят стила, тъй че в крайна сметка неспазването на срока му се прощаваше.

Майстор на сензациите с жените, правокатор от класа,, а собственият му живот е най-добрата му творба. Пич от класа. И заради този невероятен човек, заради този невероятен негов живот, си струва да разкажа на читателите, за историята на неговите девици/вдовици, жените, които няма никога да го забравят и вероятно в покоя на спалните си още се просълзяват и прихлипват за него. Струва си да плачат за пропуснатото и това. Маестрото притежаваше таланта да накара всяка жена да се почувства уникална във вселената, независимо от това, какво мисли самата тя за себе си.

    Отдавна бе, откакто Тричко си тръгна от този свят, а пък оказа се, че неговите вдовици/девици, женички продължават да идват една след друга да го търсят.  В разстояние от осем месеца, поне осем жени обявиха, че те са бъдещите булки на моят велик приятел. Минавали са при неговите роднини и се представяли тоно така ,, Аз съм жената на животът му" . И не само една, не две, а много. Не ми е известно, кога точно Тричко е имал време да обръща внимание на всяка една от тях,  да я вкара в собственият си възторжен и озарен интимен свят. Това  със сигурност ще остане една от неразрешимите мистерийки на битието му, но пък битието е хубаво имено за това, че има и своите тайни. Хубаво е и заради тези вдовици,  които себепожертвователно са минавали край роднините на Тричко, само и само да им споделят, в името на любовтта , разбира се вънуваща и опияняваща любов, че те са биле най-искрените  в живота на моят приятел. 

    Този пич определено се оказа голям щастливец, осигури си най-добрият възможен интимен никролог, вместо някакви си хартийки, залепени по електрическите стълбове, които биха отнесени още при първият силен вятър или при вторият проливен дъжд, но за сметка на това той се увековечи в спомените на своите преживявания своите жени. Виртооззззз....

    Имам смътен спомен, кога Тричко се бе запознал поне с една или две от вдовиците си. За едната ми разказа той. Сподели ми, че има някаква девойка, която винаги го чакала да си говори с нея, защото запознанството им било само виртуално. Нямам и най-малката представа, за какво са си говорили, но пък разбрах, че разговорите им са в тихите нощи, прекарвани в писане и продължавали много дълго....и така в един момент се получава баналното хлътване на девойката, както става обикновенно. А, ми не може да е друго! Толкова много труд в писане трябва по-някакъв начин да се отъждестви. Хлътва и то доста сериозно девойката. Тричко не беше човек, който няма да обърне внимание на такъв настоятелен интерес към него, запали колата си и хукна към родният град на влюбената. Историята си запази в тайна и истината за случилото се там, но като ви разкажа допълните детайли в тази историйка без украшения, без да ви подценявам, със сигурност ще се досетите  за неприличните подробности и жестове сами. Разбира се в тази история трябва да си разказваме за любов, само за любов, така че неприличните подробности вие си ги сътворете.

     И така...стигнахме до разходката на Тричко до родният град на влюбената до уши в него женичка. Истински маестро-жребец, който превръща любовта си към жените в свое приложение шедъовър и очевидно е приложил част от номерата си от репертоарът му на тази девойка. Резултатът бе, че тя очевидно си беше изгубила акъла от любов към него, за което ще ви разкажа в следващите редове.

    Тричко бързо се насити на новата си любима. В същност той си беше свободна душа и волен дух, но и да си признаем, любовтта в нейната чиста форма, е тирания. Защото да се съобразяваш с другия, да отказваш правото да признаеш друг да го прави , каквото си иска е до някъде неприятно. Влюбеното момиче, очевидно бе от тези характери,, защото постоянно го преследваше, търсеше по тлф, и притесняваше по всяко време на денонощиоето. По едно време му писна от задявките на момата, и започна да избягва с вдигането на телефоните, но тя не спираше да звъни, докато не и отвори разговора. Тогава той и се обаждаше. Поглеждаше тъжно и казваше ,, Тя няма да спре да ме търси, докато не и вдигна телефона" и отиваше на страни да си говори с нея. Но, влюбената и душа получаваше своето удовлетворение и тя спираше тогава да го безпокои.

    Очевидно в един момент на влюбената до ушите жена и писва любовта на животът и да я разиграва и потегля към мястото където жиевееше Тричко. Обетованото му село не предвещаваше щастлив край за влюбената, в което живееше Тричко. Сега вече представете си какъв ще е екшъна. Тя го причаква пред номера на къщата му, който бе записан в личната му карта, но той всъщност не живееше там. Тогава влюбената жена започна да разпитва всеки срещнат от селото дали познават такъв човек с име Тричко. Ненадейно попада на неговата невръстна племеничка, която неволно издвава чичо си. Възлюбената до лудост жена се връща във града и паркира точно пред блока му. Вижда колата му и започва да го съсипва със смс-си от типа,, няма да мръдна от тук, докато не излезеш да си поговорим..."

     Каква сила е любовта?  Случайната любов не търпи ограниченията на нашият дребен животец и не се проявява в нашият красив и смешен свят. Това е историята за любов и за един човек, който знаеше, как да бъде нейното превъплащение. Човек, който можеше да вземе със себе си всеки един момент за любовта и да и предаде смисъл. Може би жените го обичаха точно за това. Първият и последен път, когато видях тази възлюбена на Тричко беше на погребението му. Тя плачеше и страдаше  невероятно истински. Скръбтта и бе умопомрачителна.  Тя бе убедена, че е жената на живота му.    Не беше....

А имаше и едно много силно мото в забивките към жените:

    - Може да си и много красив, симпатичен пич. Но ако застанеш някъде където минават много жени и мълчиш и не се опиташ да контактуваш с тях, нито една няма да ти обърне внимание. Но, ако си грозен и имаш дар слово, можеш да ги заприказваш/омайваш, да им говориш глупости от хиляда и една нощ, то на сто жени най-малко десет ще ти скочат под чаршафите в леглото...Гъдел, словесен гъдел , от това се нуждае нежният пол...

    По късно дочух, че една от тях станала и поетеса, която също се бе представила за негова вдовица. Няма да отреча, че любовта не признава граници, дори и в отвъдното, което споерд любовтта е доста разтегливо понятие...


                     image

aip55

   





Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Ейййй,
27.01.2018 22:15
егати помпата...! Изкълчихте мишката бе!
Е и защо е това?
цитирай
2. pompadurpedal - Как защо? Умираме да помпим! ...
28.01.2018 14:45
Как защо?
Умираме да помпим!
Нов член съм на екипа!
цитирай
3. aip55 - Как защо? Умираме да помпим! ...
28.01.2018 19:00
анонимен написа:
Как защо?
Умираме да помпим!
Нов член съм на екипа!

Добре дошъл тогава.
Успех в мероприятието помпадурче мило...
цитирай
4. stela50 - Чета разказа и за втори път слушам песента...
30.01.2018 17:11
харесва ми... много... а разказът за Тричко бавно се изнизва пред очите ми.
Образът му трайно се настанява в мислите, с всичките достойнства, грешки,
слабости, превърнал се в литературен герой... Хубаво разказваш, правдиво
и завладяващо, естествено и твърде човешко... Поздрави, aip55 !
Но размислите за любовта, семейството, ограниченията на личната свобода,
свързани с по-сериозни връзки, по тези теми мога малко да поспоря...
и още - всяка жена разбира кога наистина е жената на живота за даден мъж.
Независимо от обърканите стойности, от промените на самото време,
въпреки всичко - любовта не бива да се приема като нещо, което ще ограничи,
ще затвори, или задуши индивидуалността на личността... има я този обич...
И може би затова изпитах съжаление към Тричко - навярно не е срещнал
жената на живота си, тази, която без да му отнема свободата, би могла
да го направи щастлив... малко се отклоних, извини ме.
Благодарности за споделения разказ и страхотната музика !
цитирай
5. aip55 - харесва ми. . . много. . . а разказът ...
30.01.2018 18:13
stela50 написа:
харесва ми... много... а разказът за Тричко бавно се изнизва пред очите ми.
Образът му трайно се настанява в мислите, с всичките достойнства, грешки,
слабости, превърнал се в литературен герой... Хубаво разказваш, правдиво
и завладяващо, естествено и твърде човешко... Поздрави, aip55 !
Но размислите за любовта, семейството, ограниченията на личната свобода,
свързани с по-сериозни връзки, по тези теми мога малко да поспоря...
и още - всяка жена разбира кога наистина е жената на живота за даден мъж.
Независимо от обърканите стойности, от промените на самото време,
въпреки всичко - любовта не бива да се приема като нещо, което ще ограничи,
ще затвори, или задуши индивидуалността на личността... има я този обич...
И може би затова изпитах съжаление към Тричко - навярно не е срещнал
жената на живота си, тази, която без да му отнема свободата, би могла
да го направи щастлив... малко се отклоних, извини ме.
Благодарности за споделения разказ и страхотната музика !

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Стела за отзивите, които даваш за разказа ми.
,, Човек, който можеше да вземе със себе си всеки един момент за любовта и да и предаде смисъл."
Да има хора, които умеят да изразят положителното в една връзка/и, но има и хора, които им е трудно общуването, сценичната обремененост ги сковава в мислите им, а от там и самите им похвати на общуване се сдървяват/сковават и изглеждат непохватни в действията помежду си.
Явно героят ми не е от тях. А за любовта, аз няма да споря. Такива са разбиранията ми. Винаги оставям едно двумислие в завършека, за да може всеки да прецени през призмата на неговите разбирания ситуацията.
Благодаря и спокойна вечер ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481418
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031